Кой ли е хвърлил онзи пръв съдбоносен домат, дал началото на доматената революция „Ла Томатина“? Истината е, че никой не знае. Може да е бил някой бунтар срещу режима на Франко или пък участник в карнавал, излязъл извън контрол. Най-популярната версия на тази история гласи, че през 1945 г. по време на фестивала „Лос Хигантес“ (парад на кукли гиганти, изработени от папиемаше) местни жители намислили да инсценират шумна разпра, за да привлекат внимание. Озовавайки се случайно върху намираща се наблизо каруца със зеленчуци, те започнали да хвърлят зрели домати наоколо. В случката били въвлечени и невинни зрители и в един момент нещата ескалирали до внушително по размери меле от хвърчащи домати. Подстрекателите трябвало да заплатят на търговците на домати за нанесените щети, но това не преустановило провеждането на последващи доматени битки, и така се родила една нова традиция.

През 50-те години на 20-и век, страхувайки се от евентуално неудържимо ескалиране на ситуацията, властите въвели поредица от забрани, после ги облекчили, след което ги възстановили. През 1951 г. местни жители, които се противопоставили на закона, били хвърлени в затвора, докато възмутената общественост не призовала за тяхното освобождаване. Най-известната и дръзка проява срещу забраните на боя с домати се провела през 1957 г., когато защитници на събитието организирали пародийно доматено погребение в комплект с ковчег и погребално шествие. След 1957 г. местните власти решили да смекчат критиките срещу себе си, като въвели няколко правила за боя с домати и приели щуравата традиция.

Макар че доматите са водещата тема, финалната и решаваща доматена схватка се предшества от едноседмични празненства. Те се провеждат в прослава на Дева Мария и Свети Людовик Бертран* – светците покровители на град Буньол – и са съпроводени с улични шествия, музика и фойерверки в типично весел за испанците стил. За да съберете сили за неизбежната доматена битка, в нейното навечерие ви сервират огромна порция паеля, която представлява култовото за Валенсия ястие с ориз, морски дарове, шафран и зехтин.

Днес в този освободен от условности фестивал има установен ред. Организаторите му дори са култивирали специален сорт, неприятни на вкус домати, предназначени единствено за ежегодното събитие. Празненствата започват около 10 часа сутринта, когато участниците се надпреварват кой пръв да грабне свинския бут, окачен на върха на покрит с мазнина кол. Зрителите пръскат с вода от маркуч катерещите се по хлъзгавия кол, като същевременно пеят и танцуват на улицата. Когато църковната камбана удари обяд, в града пристигат камиони, пълни с домати, а скандиранията „До-ма-ти! До-ма-ти!“ достигат своята кулминация.

Тогава – с изстрела на водно оръдие – започва основното събитие. С него се дава „зелена улица“ на смачкването и мятането на домати, с които участниците стремително се атакуват. Без значение каква техника използвате – параболични хвърляния на дълги разстояния, „доматени разстрели“ от упор или странични мятания през глава със среден радиус на действие – когато всичко свърши, ще изглеждате (и ще се чувствате) по съвсем различен начин. Приблизително час по-късно прогизналите от доматен сок доматохвъргачи остават да се забавляват в образувалата се река от кашава улична салца, където трудно може да се намери нещо, наподобяващо здрав домат. Втори изстрел на водното оръдие дава сигнал за край на битката.

_____________
*Свети Людовик Бертран (исп. Luis Bertrán, 1526 – 1581 г.) – католически светец, мисионер от Доминиканския орден. – Б. пр.

Кой е хвърлил онзи първи съдбовен домат, поставил началото на революцията Томатина? Истината е, че никой не знае. Може би е било в знак на протест срещу режима на Франко или става дума за карнавал, излязъл от контрол. Съгласно най-популярната версия на историята, през 1945 г., по време на фестивала Лос Гигантес (шествие на огромни кукли от папиемаше) местните са се опитали да инсценират безредици, за да привлекат внимание. Те попаднали на количка със зарзават, оставена наблизо и започнали да хвърлят зрели домати. Били засегнати и случайни зяпачи, докато сцената не прерастнала в сериозно меле от летящи плодове. Подстрекателите трябвало да възстановят щетите на продавачите на домати, но това не спряло многократното повтаряне на доматените битки – и раждането на нова традиция.
Уплашени от неконтролируема ескалация, през 50-те години властите приели, отменили и по-късно въвели отново редица забрани. През 1951 г. местни жители, които предизвикали закона, били арестувани, докато не започнал масов протест за тяхното освобождаване. Най-известното грубо неподчинение на доматените забрани датира от 1957 г., когато техните противници организирали пародия на доматено погребение, включително с ковчег и процесия. След 1957 г. местните власти взели решение да реагират в съзвучие с обществените нагласи, установили няколко полезни правила и приели шантавата традиция.
Въпреки че доматите са гвоздеят на програмата, празненства, продължаващи цяла седмица, предшестват финалната кулминация. Това е честването на светците-покровители на гр. Буньол – Дева Мария и Свети Луис Бертранд, съпроводено с улични шествия, музика и фойерверки по веселия испански маниер. Сили за предстоящия бой дава пословичната паеля - традиционно за Валенсия ястие от ориз, морски дарове, шафран и зехтин, сервирано в навечерието на битката.
Днес този хаотичен фестивал е вкаран в определени рамки. Организаторите са стигнали дотам, че отглеждат специален сорт безвкусни домати единствено, заради ежегодното събитие. Празненството започва около 10 ч . преди обяд. Участниците се надпреварват да грабнат парче шунка, закрепено на върха на мазен кол. Зяпачите пръскат боричкащите се с маркучи вода, докато пеят и танцуват по улиците. След като църковната камбана удари пладне, натъпкани с домати камиони навлизат в града, а напевите „До-ма-ти, до-ма-ти!“ достигат кресчендо.
Тогава залпът на водно оръдие известява началото на главното мероприятие. Той дава зелена светлина за яростно мятане и замеряне с домати на околните участници. Високи топки на дълги разстояния, точни смъртоносни удари и средно близки изстрели през рамо – каквато и да е техниката ви, до момента, в който всичко свърши, ще изглеждате (и ще се чувствате) доста по-различно. Около час по-късно подгизнали доматени бойци остават да танцуват задружно шляпаща улична салса, а наоколо трудно може да се открие и следа от каквото и да било, наподобяващо домат. Втори оръдеен залп обявява края на битката.

Кой хвърли първия съдбоносен домат, който сложи начало на революцията на Томатината? Истината е, че никой не знае. Може би е бил някакъв бунт против Франко или просто карнавал, който е излязал извън контрол. Според най-популярната версия, през 1945 година, по време на фестивала Los Gigantes ("Гигантите" - парадно шествие с огромни кукли, изработени от папие маше), местните жители решили да инсценират сбиване с цел да привлекат внимание. Натъкнали се случайно на количка със зеленчуци и започнали да се замерват със зрели домати. Невинните сеирджии били въвлечени в схватката, която ескалирала до такава степен, че се превърнала в масов бой с летящи плодове. Инициаторите били принудени да обезщетят продавачите, но това не попречило тези битки с домати да се повторят и по-късно да се превърнат в традиция.

Опасявайки се от евентуални неконтролируеми безредици, през 50-те години властите наложили серия забрани, които в последствие били смекчени и след това възстановени. През 1951 година, нарушителите на закона били изпратени в затвора, докато бурна обществена реакция не довела до освобождаването им. Най-известното предизвикателство, отправено към доматените закони, се случило през 1957 година, когато привържениците инсценирали пародия на доматено погребение с ковчег и шествие. След 1957 година, местните власти решили да се примирят със случилото се, така че въвели няколко съразмерни правила и възприели смахнатата традиция.

Макар че доматите са центърът на внимание, цялата седмица, водеща до крайната конфронтация, е едно голямо празненство. Честват се светците покровители на Буньол, Дева Мария и Свети Людовик Бертран, чрез улични паради, музика и фойерверки, в тържествен испански стил. Според обичая, с цел да се съберат сили за предстоящия бой, в навечерието на битката се сервира една огромна паея, традиционно валенсианско ястие, приготвено с ориз, морски дарове, шафран и зехтин.

Днес този разкрепостен фестивал е белязан с известен ред. Организаторите са стигнали дотам да отглеждат специален сорт негодни за ядене домати, предназначени за това ежегодно събитие. Празненството започва около 10 ч. сутринта, когато участниците се втурват да грабнат свински бут, закачен на върха на един омазнен стълб. Сеирджиите пръскат катерещите се с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковната камбана удари 12 ч., камиони, пълни догоре с домати, пристигат в града, заглушени от виковете "До-ма-ти, до-ма-ти!".

Тогава струя вода, изстреляна от водно оръдие, поставя начало на основното събитие. Това е сигнал, че може да започне мачкането и хвърлянето на домати, във всеобща атака срещу останалите участници. Високи изстрели с далечна траектория, убийства от упор и удари тип кука със среден обсег. Каквато и да е вашата техника, когато всичко свърши, ще изглеждате (и ще се чувствате) доста по-различни. Около час по-късно, омазаните с домати бомбардировачи плуват в море от кашав уличен сос, в който трудно могат да се различат остатъци с формата на домат. Втори воден изстрел сигнализира края на битката.

Кой е хвърлил първия съдбовен домат с който започва революцията Ла Томатина? В действителност никой не знае. Може би това е било бунт срещу Франко или карнавал излязъл извън контрол. Според най-разпространената версия по време на фестивала в Лос Гигантес през 1945 г. (парад на огромни кукли, изработени от папиемаше), местните жители са се опитали да предизвикат скандал с цел привличане на внимание. Натъкнали се случайно на каруца със зеленчуци и започнали да хвърлят зрели домати. Невинните минувачи също се включили, докато сцената заприличала на масово меле с летящи плодове. Подстрекателите трябвало да платят на продавачите на домати, но това не попречило на нови битки с домати и с това на раждането на нова традиция.
Страхувайки се от неуправляема ескалация на напрежението, властите приемат, отменят, след което въвеждат отново редица забрани през 50-те години на миналия век. През 1951 г. местните жители, нарушили наредбите, са арестувани, а след това освободени след обществен протест. Най-известното нарушение на забраната за бой с домати датира от 1957 г., когато привърженици на идеята провеждат мнимо погребение на домати с ковчег и шествие. След 1957 г. местната власт решава да не се противопоставя на всеобщото настроение, създава няколко правила и прегръща смахнатата традиция.
Въпреки че доматите заемат централно място в нея, битката е само финалът на цяла седмица от тържества. Това е празник на светците-покровители на Буньол, Дева Мария и Св. Луи Бертран, който включва улични паради, музика и фойерверки в типичен испански стил. С цел събиране на сили за предстоящата битка, в навечерието ѝ се сервира огромна паеля, представляваща традиционното ястие от Валенсия с ориз, морски дарове, шафран и зехтин.
В наши дни, въпреки че фестивалът се провежда невъзпрепятствано, също така се и контролира в известна степен. Организаторите дори отглеждат специален сорт безвкусни домати само за ежегодното събитие. Празненствата започват около 10 часа сутринта, когато участниците се надпреварват да уловят парче шунка висящо на мазен прът. Зяпачите пръскат участниците с вода, пеейки и танцувайки по улиците. Когато камбаната удари точно дванайсет часа, камиони пълни с домати влизат в града, а виковете „До-ма-ти, до-ма-ти!“ достигат своята кулминация.
След това с водно оръдие се оповестява началото на основното събитие. Това е зелена светлина за мачкане и мятане на домати с всички сили срещу останалите участници. Независимо от използваната техника - мятане на домати на дълги разстояния, убийство от упор или стрелба със среден обсег, към края ще изглеждате (и ще се чувствате) доста по-различно. Приблизително около час по-късно прогизналите от доматен сок бомбардировачи са оставени необезпокоявани да танцуват салса в джавакащото море, а наоколо трудно може да се намери нещо приличащо на домат. Нов изстрел на оръдието слага край на битката.

Кой хвърли онзи първи съдбоносен домат, който стартира революцията Ла Томатина? Всъщност, никой не знае. Може би началото е поставено от бунт против Франко или от карнавал, излязъл извън контрол. Според най-популярната версия на историята, по време на фестивала Лос Гигантес през 1945г. (парад на огромни кукли от папие-маше), местни жители искали да организират сбиване за привличане на внимание. Те се оказали в близост до сергия със зеленчуци и започнали да хвърлят зрели домати. Невинните минувачи се включили, докато сцената не се превърнала в масово меле с летящи плодове. Подстрекателите трябвало да платят на продавачите на домати, но това не попречило на битката с домати да се случи отново и отново и така да постави начало на нова традиция.

Притеснени от нарастване на напрежението, властите приели, отменили и отново въвели редица забрани през 50-те години на XXв. През 1951г. местни жители, които се противопоставили на закона, били хвърлени в затвора, докато не бил организиран протест в тяхна защита. Най-голямото опълчване срещу забраната за доматите станало през 1957г., когато поддръжниците на идеята направили пародия на погребение с ковчег и процесия. След 1957г. местната власт решила да се примири с положението, установила някои правила и прегърнала смахнатата традиция.

Въпреки че доматите заемат централно място, седмицата празненства има своята кулминация. Това е честването на светците-покровители на Буньол, св. Богородица и св. Луис Бертран, с улични шествия, музика и фойерверки във весел испански стил. В навечерието на битката се сервира епична паеля – емблематично ястие от Валенсия, приготвено от ориз, морски дарове, шафран и зехтин – с цел събиране на сили за предстоящото сбиване.

Днес този разкрепостен фестивал има някои рамки. Организаторите са стигнали до там, че са култивирали специален сорт безвкусни домати, само за ежегодното събитие. Празненствата започват в 10ч. сутринта, когато участниците се надпреварват да се доберат до шунката, набучена на омазнен кол. Минувачите пръскат доброволците с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковната камбана удари обяд, камиони, пълни с домати, се изсипват в града под звуците на усилващите се скандирания: „To-ma-te, to-ma-te“. След това залп от водното оръдие поставя начало на основното събитие. Това е зелената светлина за всеобщо мачкане и хвърляне на домати по всичко живо. Далекобойни изстрели, атака от упор и стрелба със среден обсег. Без значение коя техника ще изберете, до края на битката ще изглеждате (и ще се чувствате) доста различно. Близо час по-късно, подгизналите от домати бомбардировачи са оставени да се забавляват в море от жвакаща улична салса с малко останали подобия на домат. Втори залп на оръдието слага край на битката.

Кой ли метна първия съдбовен домат, отприщил революцията „Ла томатина“? Никой така и не знае. Може да е било бунт против Франко или карнавал, излязъл извън контрол. Според най-разпространената версия, на празника „Лос гигантес“ (шествие на грамадни кукли от папиемаше) в 1945 г. местни хора рекли да инсценират сбиване, за да привлекат внимание. Стоварили се връз близка зардзаватчийска каруца, размятали зрели домати. Въвлекли неподозиращи минувачи, нещата прерастнали в обхватно меле хвърчащ плод. Подстрекателите трябвало да обезщетят продавачите на домати, което не предотвратило по-нататъшни доматени битки — пръкнал се нов обичай.

Опасявайки се от неудържима ексалация, през 1950-те г. властите налагат, отхлабват и препотвърждават поредица забрани. През 1951 г. тукашни нарушители са осъдени на затвор, но пуснати под обществен натиск. Най-паметната проява против доматените забрани е през 1957 г., когато опоненти устройват пародийно доматено погребение, с ковчега му и с шествието му. След 1957 г. местните управници се примиряват, въвеждат шепа правила и възприемат смахнатия обичай.

Макар доматите да са център на вниманието, окончателната канонада е предшествана от едноседмични празненства. Те честват светците-покровители на Буньол — Дева Мария и Св. Луи Бертран — с жизнерадостни испански улични шествия, музика и заря. За подсилване преди наближаващите лудории, в навечерието на битката черпят епична паеля — емблематично валенсианско ястие с ориз, морски дарове, шафран и зехтин.

В днешни дни известен порядък все пак цари в необузданото веселие. Организаторите дори са отгледали особен сорт противни домати специално за ежегодното преживяване. Празненствата започват около десет сутринта с надбягване, чиито участници гонят пушен свински бут, набучен на омазнен прът. Зяпачи ги поливат с маркучи, пеят и играят из улиците. Бие ли църковната камбана пладне, в града пристигат камиони, натъпкани с домати, а скандирането „То-ма-те, то-ма-те“ достига крешчендо.

Залп от водно оръдие оповестява главното събитие. Настава произволно мятане и тъпчене на домати в отчаяни схватки сред съучастниците. Мятания далечни, от упор, извити на средни разстояния — независимо от похвата Ви, към края видът (и духът) Ви ще са коренно други. Близо час по-нататък подгизнали в доматен сок атентатори се валят из море кашкава улична салса насред растящ дефицит от доматообразни предмети. Повторен оръдиен залп слага край на битката.

Кой хвърли този първи фатален домат, който даде началото на Доматената революция? Истината е, че никой не знае. Може би е било по време на анти-Франко бунт или при излязъл от контрол карнавал. Според най-популярната версия на историята, през 1945г. по време на фестивала „Лос Гигантес“ (Los Gigantes, парад на гигантски хартиени кукли), местни жители искали да инсценират сбиване, за да привлекат някакво внимание. Те попаднали на зеленчукова количка и започнали да мятат зрели домати. Невинни зяпачи се включили в битката, докато сцената се превърнала в гигантско меле от летящи зеленчуци. Подстрекателите трябвало да обезщетят продавачите на домати, но това не възпряло повторните прояви на доматени битки и раждането на една нова традиция.

Опасявайки се от бясна ескалация, през 1950 те години властите установили, после облекчили и след това възстановили редица забрани. През 1951г. местните жители, които се противопоставяли на закона били хвърляни в затвора, докато обществен протест не призовал за тяхното освобождаване. Най-наглото заяждане с доматените забрани се случило през 1957г., когато привържениците провели подигравателно доматено погребение с ковчег и шествие. След 1957г. местното управление решило да се примири и да приеме странната традиция.

Въпреки че доматите са гвоздея на програмата, финалното представление се предшества от седмица на веселие в чест на светците-покровители на Бунол – Дева Мария и свети Луис Бертранд, с улични паради, музика и фойерверки по радостен испански начин. За да се подкрепите за неизбежния сблъсък, в навечерието на битката се сервира епична паеля, представяща култово валенсианско ястие от ориз, морски дарове, шафран и зехтин.

Днес, този разюздан фестивал е подложен на известен ред. Организаторите са стигнали дотам, че да култивират особен сорт безвкусни домати, специално за годишното събитие. Празненствата започват около 10 часа сутрин, когато участниците се надбягват да хванат парче шунка, поставено върху омазнен кол. Зрителите поливат катерачите с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковният часовник удари дванадесет часа на обяд, натоварени с домати камиони тръгват по улиците, а виковете „То-ма-те, то-ма-те“ достигат кресчендо.

И тогава с изстрелването на водно оръдие започва основното събитие. Това е зелената светлина за мачкане и изстрелване на домати в разгърната атака срещу други участници. Доматомятачи на дълги разстояния, снайперисти-убийци и дъгообразни изстрели със среден обсег... Каквато и да е вашата техника, накрая ще изглеждате (и ще се чувствате) доста различно. Почти час по-късно прогизналите от домати бомбохвъргачи са оставени да танцуват в море от разпльокан салса сос в който почти не е останало нещо с прилика на домат. Вторият изстрел на водното оръдие бележи края на битката.

Кой е метнал първия съдбоносен домат, положил началото на революцията „Томатина“? На практика никой не знае. Може би е имало бунт срещу Франко или някой карнавал е излязъл от контрол. Според най-известната версия през 1945 г. по време на фестивала Лос Гигантес (шествие с огромна кукла от папие маше) местни хора се опитали да изиграят на сцената кавга, за да привлекат вниманието на околните. По случайност минали покрай сергия със зеленчуци и започнали да се замерват със зрели домати. Скоро били въвлечени и невинни наблюдатели, докато сцената не се превърнала в мащабно меле с летящи плодове. Подстрекателите трябвало да обезщетят продавачите на домати, но това не попречило да се появяват периодично и други доматени борби - и да се роди нова традиция.

Поради опасения за неконтролируема ескалация властите въвели, свалили и накрая отново установили серия забрани през 50-те години. През 1951 г. местни хора, престъпили закона, били хвърлени в затвора, докато общественият протест не предизвикал тяхното освобождаване. Най-известното предизвикателство към доматените забрани се случило през 1957 г., когато защитници организирали погребение на домата - с ковчег и процесия. След 1957 г. местното управление проявило гъвкавост, установило няколко правила и узаконило необичайната традиция.

Макар че доматите тук заемат централна роля, до финалната борба се стига след цяла седмица празненства. Това са празници в чест на светците покровители на Буньол, Дева Мария и Св. Луис Бертран, с улични шествия, музика и фойерверки в типичен жизнерадостен испански стил. За да съберете сили за предстоящото меле, вечерта преди битката се сервира епична паеля - ястието-икона на Валенсия с ориз, морски дарове, шафран и зехтин.

Днес в този необуздан фестивал е въведен известен ред. Организаторите са стигнали дотам, че са култивирали специален сорт безвкусни домати специално за ежегодното събитие. Празненствата стартират в десет сутринта, когато участниците се състезават да грабнат парче шунка, закрепено на върха на покрит с мазнина кол. Зрителите поливат боричкащите се за първо място с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковната камбана удари дванадесет, камиони, пълни с домати, влизат в града, докато припяванията „То-ма-те, то-ма-те!“ достигат кресчендо.

И тогава, с изстрелване на водна струя, се слага начало на основното събитие. Това е зелена светлина за мачкането и стрелбата с домати в яростна атака с всички средства срещу другите участници. Далечни прехвърлящи доматени топки, убийствена стрелба от упор, ветриловидни странични удари. Каквато и да е техниката ви, когато всичко свърши, ще изглеждате (и ще се чувствате) доста различно. Около час по-късно прогизналите от домати бомбардировачи вече играят в море от кишава улична салса, където не е останало почти нищо, наподобяващо домат. Втора изстреляна водна струя оповестява края на борбата.

Кой замери с този пръв съдбоносен домат, който постави началото на Доматената революция? В действителност никой не знае. Може би е било бунт срещу управлението на генерал Франко или, може би - карнавал излязъл от строй. Според най-популярната версия на историята, по време на Фестивала на гигантите през 1945г. (парад с огромни кукли от папие маше) местните жители са търсили повод да започнат кавга. Те се озовали до количка със зеленчуци и започнали да хвърлят узрелите домати. Невинни зяпачи били неволно намесени и сценката прераснала в масово меле от хвърчащи плодове. Подстрекателите трябвало да платят на продавачите за доматите, но това не попречило на появата и на други доматени битки - и така зараждането на нова традиция.

Поради страх от повишаване на беззаконието, през 1950г. властите на няколко пъти приемали и премахвали редица забрани. През 1951г. местни жители, които се опълчвали на закона, били вкарвани в затвора, като накрая нарасналото публично недоволство предизвикало освобождението им. Най-извстният случай на неуважение към доматените забрани бил през 1957г., когато поддръжници извършили подигравателно доматено погребение с ковчег и процесия. След 1957г. местното правителство решило да се приспособи към промените, въвело няколко правила и приело налудничавата традиция.

Въпреки че замерянето с домати е централното представление, изпълнена с празненства седмица предшества главното шоу. Това празненство в чест на светците покровители на град Буньол - Дева Мария и Св. Луи Бертранд, е съпровождано от улични паради, музика и фойерверки в подобаващ веселяшки испански стил. В навечерието на предстоящата битка за подсилване е сервирана паеля - ястие от ориз, морски деликатеси, шафран и зехтин, което е символ на Валенсия.

Днес забраните са премахнати и фестивалът има определен ред. Организаторите са се развихрили до такава степен, че отглеждат специален сорт не особено вкусни домати единствено за събитието. Празненствата започват около 10 часа сутринта с надпревара за шунка покачена на омазнен пилон. Зяпачите пръскат с вода катерачите, докато песни и танци се носят по улиците. Когато камбаната на църквата удари обед, в града пристигат камиони натоварени с домати, докато публиката скандира достигащи до кресчендо напеви "до-ма-ти, до-ма-ти"!

След това, началото на главното събитие се отбелязва с изстрел на водно оръдие. Това дава зелена светлина на атаката от летящи смачкани домати срещу другите участници. Хвърляния на далеко разстояние, убийствени изстрели от упор и крушета на средна дистанция. Независимо от техниката, след края на битката всеки би изглеждал (и би се чувствал) доста различно. След близо час прогизналите от доматен сос бамбаджии са оставени да играят в море от лепкава улична салса и почти нищо остало, наподобяващо на домат. Втори изстрел на оръдието сигнализира края на битката.