Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой ли метна първия съдбовен домат, отприщил революцията „Ла томатина“? Никой така и не знае. Може да е било бунт против Франко или карнавал, излязъл извън контрол. Според най-разпространената версия, на празника „Лос гигантес“ (шествие на грамадни кукли от папиемаше) в 1945 г. местни хора рекли да инсценират сбиване, за да привлекат внимание. Стоварили се връз близка зардзаватчийска каруца, размятали зрели домати. Въвлекли неподозиращи минувачи, нещата прерастнали в обхватно меле хвърчащ плод. Подстрекателите трябвало да обезщетят продавачите на домати, което не предотвратило по-нататъшни доматени битки — пръкнал се нов обичай. Опасявайки се от неудържима ексалация, през 1950-те г. властите налагат, отхлабват и препотвърждават поредица забрани. През 1951 г. тукашни нарушители са осъдени на затвор, но пуснати под обществен натиск. Най-паметната проява против доматените забрани е през 1957 г., когато опоненти устройват пародийно доматено погребение, с ковчега му и с шествието му. След 1957 г. местните управници се примиряват, въвеждат шепа правила и възприемат смахнатия обичай. Макар доматите да са център на вниманието, окончателната канонада е предшествана от едноседмични празненства. Те честват светците-покровители на Буньол — Дева Мария и Св. Луи Бертран — с жизнерадостни испански улични шествия, музика и заря. За подсилване преди наближаващите лудории, в навечерието на битката черпят епична паеля — емблематично валенсианско ястие с ориз, морски дарове, шафран и зехтин. В днешни дни известен порядък все пак цари в необузданото веселие. Организаторите дори са отгледали особен сорт противни домати специално за ежегодното преживяване. Празненствата започват около десет сутринта с надбягване, чиито участници гонят пушен свински бут, набучен на омазнен прът. Зяпачи ги поливат с маркучи, пеят и играят из улиците. Бие ли църковната камбана пладне, в града пристигат камиони, натъпкани с домати, а скандирането „То-ма-те, то-ма-те“ достига крешчендо. Залп от водно оръдие оповестява главното събитие. Настава произволно мятане и тъпчене на домати в отчаяни схватки сред съучастниците. Мятания далечни, от упор, извити на средни разстояния — независимо от похвата Ви, към края видът (и духът) Ви ще са коренно други. Близо час по-нататък подгизнали в доматен сок атентатори се валят из море кашкава улична салса насред растящ дефицит от доматообразни предмети. Повторен оръдиен залп слага край на битката. |