Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой хвърли първият съдбовен домат, който започна революцията Ла Томатина? Реалността е, че никой не знае. Може би това е било анти-френски бунт, или карнавал, който излязъл от контрол. Според най-популярната версия на историята, през 1945 на фестивала на гигантите (гигантски хартиен маше куклен парад), местните жители са тези, които искали да организират сбиване за да получели някакво внимание. Те попаднали на една зеленчукова кошница наблизо и започнали хвърляне на зрели домати. Невинни зяпачи се включили и сцената ескалирала в масово меле на летящия плод. Подбудителите трябвало да заплатят на продавачите на домати, но това не попречило на повторната поява на повече доматени битки-и раждането на една нова традиция. Опасявайки се от недисциплинирана ескалация, властите приели,успокоили, и след това възстановили редица забрани през 1950. През 1951 г. местните жители, които се противопоставили на закона са били хвърлени в затвора, докато обществен протест призовал за тяхното освобождаване. Най-известната наглост да забранят доматите се случило през 1957 г., когато привърженици провели имитация на доматено погребение в комплект с ковчег и шествие. След 1957 г., местното правителство решило с удари, да създаде няколко правила на място, и прегърнало чалнатата традиция. Въпреки, че доматите заемат централно място,седмицата на тържествата,водят до окончателната конфронтация. Това е празник на светците покровители Bunol, Дева Мария и Свети Луи Бертран, с улични паради, музика и фойерверки в радостна испанска мода. За да изградите силите си за предстоящото сбиване, една епична паеля се сервира в навечерието на битката,демонстрираното емблематично Валенсия ястие от ориз, морски дарове, шафран и зехтин. Днес, този неограничен фестивал има някаква мярка за ред. Организаторите са отишли толкова далеч, че са култивирали особена разновидност безвкусни домати специално за ежегодното събитие.Празненствата започват около 10 часа сутринта, когато участниците в състезанието взимат шунка фиксирана на върха на един мазен полюс . Минувачи с маркучи измиват с вода докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковната камбана удари пладне, камиони пълни с домати вървят в града, а песнопения на "To-ma-те, да-ma-ТЕ!" достигнат небеса. След това, с изстрелването на водно оръдие, основното събитие започва. Това е зелена светлина за смачкване и стартирането на домати в разгърнати атаки срещу колеги-участници.Доматени стрелци на дълги разстояния, от упор или със среден обсег на изстрела на куката. Каквато и техника да имате, от момента, в който свърши, вие ще изглеждате (или се чувствате) доста по-различно. Близо час по-късно,доматенo напоените бомбардировачи са оставени да играят в морето от салса улица наподобяващ домат,ako може да се намери. А вторият изстрел на оръдие, сигнализира за края на битката. |