Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой е хвърлил първия съдбовен домат с който започва революцията Ла Томатина? В действителност никой не знае. Може би това е било бунт срещу Франко или карнавал излязъл извън контрол. Според най-разпространената версия по време на фестивала в Лос Гигантес през 1945 г. (парад на огромни кукли, изработени от папиемаше), местните жители са се опитали да предизвикат скандал с цел привличане на внимание. Натъкнали се случайно на каруца със зеленчуци и започнали да хвърлят зрели домати. Невинните минувачи също се включили, докато сцената заприличала на масово меле с летящи плодове. Подстрекателите трябвало да платят на продавачите на домати, но това не попречило на нови битки с домати и с това на раждането на нова традиция. Страхувайки се от неуправляема ескалация на напрежението, властите приемат, отменят, след което въвеждат отново редица забрани през 50-те години на миналия век. През 1951 г. местните жители, нарушили наредбите, са арестувани, а след това освободени след обществен протест. Най-известното нарушение на забраната за бой с домати датира от 1957 г., когато привърженици на идеята провеждат мнимо погребение на домати с ковчег и шествие. След 1957 г. местната власт решава да не се противопоставя на всеобщото настроение, създава няколко правила и прегръща смахнатата традиция. Въпреки че доматите заемат централно място в нея, битката е само финалът на цяла седмица от тържества. Това е празник на светците-покровители на Буньол, Дева Мария и Св. Луи Бертран, който включва улични паради, музика и фойерверки в типичен испански стил. С цел събиране на сили за предстоящата битка, в навечерието ѝ се сервира огромна паеля, представляваща традиционното ястие от Валенсия с ориз, морски дарове, шафран и зехтин. В наши дни, въпреки че фестивалът се провежда невъзпрепятствано, също така се и контролира в известна степен. Организаторите дори отглеждат специален сорт безвкусни домати само за ежегодното събитие. Празненствата започват около 10 часа сутринта, когато участниците се надпреварват да уловят парче шунка висящо на мазен прът. Зяпачите пръскат участниците с вода, пеейки и танцувайки по улиците. Когато камбаната удари точно дванайсет часа, камиони пълни с домати влизат в града, а виковете „До-ма-ти, до-ма-ти!“ достигат своята кулминация. След това с водно оръдие се оповестява началото на основното събитие. Това е зелена светлина за мачкане и мятане на домати с всички сили срещу останалите участници. Независимо от използваната техника - мятане на домати на дълги разстояния, убийство от упор или стрелба със среден обсег, към края ще изглеждате (и ще се чувствате) доста по-различно. Приблизително около час по-късно прогизналите от доматен сок бомбардировачи са оставени необезпокоявани да танцуват салса в джавакащото море, а наоколо трудно може да се намери нещо приличащо на домат. Нов изстрел на оръдието слага край на битката. |