Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой хвърли този първи фатален домат, който даде началото на Доматената революция? Истината е, че никой не знае. Може би е било по време на анти-Франко бунт или при излязъл от контрол карнавал. Според най-популярната версия на историята, през 1945г. по време на фестивала „Лос Гигантес“ (Los Gigantes, парад на гигантски хартиени кукли), местни жители искали да инсценират сбиване, за да привлекат някакво внимание. Те попаднали на зеленчукова количка и започнали да мятат зрели домати. Невинни зяпачи се включили в битката, докато сцената се превърнала в гигантско меле от летящи зеленчуци. Подстрекателите трябвало да обезщетят продавачите на домати, но това не възпряло повторните прояви на доматени битки и раждането на една нова традиция. Опасявайки се от бясна ескалация, през 1950 те години властите установили, после облекчили и след това възстановили редица забрани. През 1951г. местните жители, които се противопоставяли на закона били хвърляни в затвора, докато обществен протест не призовал за тяхното освобождаване. Най-наглото заяждане с доматените забрани се случило през 1957г., когато привържениците провели подигравателно доматено погребение с ковчег и шествие. След 1957г. местното управление решило да се примири и да приеме странната традиция. Въпреки че доматите са гвоздея на програмата, финалното представление се предшества от седмица на веселие в чест на светците-покровители на Бунол – Дева Мария и свети Луис Бертранд, с улични паради, музика и фойерверки по радостен испански начин. За да се подкрепите за неизбежния сблъсък, в навечерието на битката се сервира епична паеля, представяща култово валенсианско ястие от ориз, морски дарове, шафран и зехтин. Днес, този разюздан фестивал е подложен на известен ред. Организаторите са стигнали дотам, че да култивират особен сорт безвкусни домати, специално за годишното събитие. Празненствата започват около 10 часа сутрин, когато участниците се надбягват да хванат парче шунка, поставено върху омазнен кол. Зрителите поливат катерачите с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковният часовник удари дванадесет часа на обяд, натоварени с домати камиони тръгват по улиците, а виковете „То-ма-те, то-ма-те“ достигат кресчендо. И тогава с изстрелването на водно оръдие започва основното събитие. Това е зелената светлина за мачкане и изстрелване на домати в разгърната атака срещу други участници. Доматомятачи на дълги разстояния, снайперисти-убийци и дъгообразни изстрели със среден обсег... Каквато и да е вашата техника, накрая ще изглеждате (и ще се чувствате) доста различно. Почти час по-късно прогизналите от домати бомбохвъргачи са оставени да танцуват в море от разпльокан салса сос в който почти не е останало нещо с прилика на домат. Вторият изстрел на водното оръдие бележи края на битката. |