Who cast that first fateful tomato that started the La Tomatina revolution? The reality is no one knows. Maybe it was an anti-Franco rebellion, or a carnival that got out of hand. According to the most popular version of the story, during the 1945 festival of Los Gigantes (a giant paper mâché puppet parade), locals were looking to stage a brawl to get some attention. They happened upon a vegetable cart nearby and started hurling ripe tomatoes. Innocent onlookers got involved until the scene escalated into a massive melee of flying fruit. The instigators had to repay the tomato vendors, but that didn't stop the recurrence of more tomato fights—and the birth of a new tradition.
Fearful of an unruly escalation, authorities enacted, relaxed, and then reinstated a series of bans in the 1950s. In 1951, locals who defied the law were imprisoned until public outcry called for their release. The most famous effrontery to the tomato bans happened in 1957 when proponents held a mock tomato funeral complete with a coffin and procession. After 1957, the local government decided to roll with the punches, set a few rules in place, and embraced the wacky tradition.
Though the tomatoes take center stage, a week of festivities lead up to the final showdown. It's a celebration of Buñol's patron saints, the Virgin Mary and St. Louis Bertrand, with street parades, music, and fireworks in joyous Spanish fashion. To build up your strength for the impending brawl, an epic paella is served on the eve of the battle, showcasing an iconic Valencian dish of rice, seafood, saffron, and olive oil.
Today, this unfettered festival has some measure of order. Organizers have gone so far as to cultivate a special variety of unpalatable tomatoes just for the annual event. Festivities kick off around 10 a.m. when participants race to grab a ham fixed atop a greasy pole. Onlookers hose the scramblers with water while singing and dancing in the streets. When the church bell strikes noon, trucks packed with tomatoes roll into town, while chants of "To-ma-te, to-ma-te!" reach a crescendo.
Then, with the firing of a water cannon, the main event begins. That's the green light for crushing and launching tomatoes in all-out attacks against fellow participants. Long distance tomato lobbers, point-blank assassins, and medium range hook shots. Whatever your technique, by the time it's over, you will look (and feel) quite different. Nearly an hour later, tomato-soaked bombers are left to play in a sea of squishy street salsa with little left resembling a tomato to be found. A second cannon shot signals the end of the battle. | Кой хвърли онзи първи съдбоносен домат, който стартира революцията Ла Томатина? Всъщност, никой не знае. Може би началото е поставено от бунт против Франко или от карнавал, излязъл извън контрол. Според най-популярната версия на историята, по време на фестивала Лос Гигантес през 1945г. (парад на огромни кукли от папие-маше), местни жители искали да организират сбиване за привличане на внимание. Те се оказали в близост до сергия със зеленчуци и започнали да хвърлят зрели домати. Невинните минувачи се включили, докато сцената не се превърнала в масово меле с летящи плодове. Подстрекателите трябвало да платят на продавачите на домати, но това не попречило на битката с домати да се случи отново и отново и така да постави начало на нова традиция. Притеснени от нарастване на напрежението, властите приели, отменили и отново въвели редица забрани през 50-те години на XXв. През 1951г. местни жители, които се противопоставили на закона, били хвърлени в затвора, докато не бил организиран протест в тяхна защита. Най-голямото опълчване срещу забраната за доматите станало през 1957г., когато поддръжниците на идеята направили пародия на погребение с ковчег и процесия. След 1957г. местната власт решила да се примири с положението, установила някои правила и прегърнала смахнатата традиция. Въпреки че доматите заемат централно място, седмицата празненства има своята кулминация. Това е честването на светците-покровители на Буньол, св. Богородица и св. Луис Бертран, с улични шествия, музика и фойерверки във весел испански стил. В навечерието на битката се сервира епична паеля – емблематично ястие от Валенсия, приготвено от ориз, морски дарове, шафран и зехтин – с цел събиране на сили за предстоящото сбиване. Днес този разкрепостен фестивал има някои рамки. Организаторите са стигнали до там, че са култивирали специален сорт безвкусни домати, само за ежегодното събитие. Празненствата започват в 10ч. сутринта, когато участниците се надпреварват да се доберат до шунката, набучена на омазнен кол. Минувачите пръскат доброволците с вода, докато пеят и танцуват по улиците. Когато църковната камбана удари обяд, камиони, пълни с домати, се изсипват в града под звуците на усилващите се скандирания: „To-ma-te, to-ma-te“. След това залп от водното оръдие поставя начало на основното събитие. Това е зелената светлина за всеобщо мачкане и хвърляне на домати по всичко живо. Далекобойни изстрели, атака от упор и стрелба със среден обсег. Без значение коя техника ще изберете, до края на битката ще изглеждате (и ще се чувствате) доста различно. Близо час по-късно, подгизналите от домати бомбардировачи са оставени да се забавляват в море от жвакаща улична салса с малко останали подобия на домат. Втори залп на оръдието слага край на битката. |