Живеем в един от мъничките апартаменти, намиращи се в многоетажен комплекс от сгради, който дава подслон на много семейства от средната класа. Много е възможно обаче, членовете на семейство Felis Domestica, които са си харесали нашия комплекс, да превъзхождат по брой членовете на Homo Sapiens. Причината е, че тези четирикраки с прибиращи се нокти, които могат да се хвалят с дивите си братовчеди – лъвове, тигри, рисове и оцелоти, не се страхуват от никого в квартала. Увеличаващата се котешка популация, въоръжена с девет живота, притеснява всички, но и дава повод за смях на много хора.
Котките от нашето авеню си имат собствени стриктни териториални очертания. Ловците на мишки от партера, първия и втория етаж се придържат към етажите си, освен при гладни набези в кухните отвъд границите. Терасата е резервирана само за малките и от време на време бива ползвана от аристократите от някогашния Сиам като място за слънчеви бани и грижи за тоалета. Някои котараци намират удобни кътчета, където няма място човек да се обърне, за да заспят мъркайки, като например в охранителната кабина, където може да са заварили бедния да дреме. Господ е надарил тези котки с два гръкляна, един за мъркане и още един за мяукане, а някои котешки сопрани от местността държат всички жители будни с нощните си изпълнения по специални поводи.
Някои от жителите, маниаци на тема чистота, се дразнят, когато сивите котки създават бъркотия. Ястребите сред жителите са силно убедени, че тези котки трябва да бъдат изгонени с камшици. Гълъбите обаче не са решили. Те наблюдават как ще се развие ситуацията. Е, не се знае кой ще бъде подтикнат да се престраши!