ProZ.com translation contests »
Bon voyage: "Stories about travel" » English to Bulgarian » Entry #27640


Source text in English

Translation #27640

The moment when, 50 years ago, Neil Armstrong planted his foot on the surface of the Moon inspired awe, pride and wonder around the world. This newspaper argued that “man, from this day on, can go wheresoever in the universe his mind wills and his ingenuity contrives…to the planets, sooner rather than later, man is now certain to go.” But no. The Moon landing was an aberration, a goal achieved not as an end in itself but as a means of signalling America’s extraordinary capabilities. That point, once made, required no remaking. Only 571 people have been into orbit; and since 1972 no one has ventured much farther into space than Des Moines is from Chicago.

The next 50 years will look very different. Falling costs, new technologies, Chinese and Indian ambitions, and a new generation of entrepreneurs promise a bold era of space development. It will almost certainly involve tourism for the rich and better communications networks for all; in the long run it might involve mineral exploitation and even mass transportation. Space will become ever more like an extension of Earth—an arena for firms and private individuals, not just governments. But for this promise to be fulfilled the world needs to create a system of laws to govern the heavens—both in peacetime and, should it come to that, in war.

The development of space thus far has been focused on facilitating activity down below—mainly satellite communications for broadcasting and navigation. Now two things are changing. First, geopolitics is stoking a new push to send humans beyond the shallows of low-Earth orbit. China plans to land people on the Moon by 2035. President Donald Trump’s administration wants Americans to be back there by 2024. Falling costs make this showing off more affordable than before. Apollo cost hundreds of billions of dollars (in today’s money). Now tens of billions are the ticket price.

[ … ]

It is a mistake to promote space as a romanticised Wild West, an anarchic frontier where humanity can throw off its fetters and rediscover its destiny. For space to fulfil its promise governance is required. At a time when the world cannot agree on rules for the terrestrial trade of steel bars and soybeans that may seem like a big ask. But without it the potential of all that lies beyond Earth will at best wait another 50 years to be fulfilled. At worst space could add to Earth’s problems.
Мигът, когато преди 50 години Нийл Армстронг стъпи на лунната повърхност, възбуди благоговение, гордост и почуда по целия свят. Вестникът отстоява, че „от сега нататък човечеството може да отиде навсякъде във вселената, където пожелае разумът му, а изобретателността му сътвори... то със сигурност ще стигне до планетите по-скоро, отколкото по-късно.“ Да, ама не. Кацането на Луната представлява отклонение – цел, постигната не като цел сама по себе си, а като средство за изтъкване на необичайните възможности на САЩ. Веднъж заявена, такава позиция не изисква да бъде повтаряна. Едва 571 души са били в орбита, а от 1972 година никой не е посмял да отиде по-надалеч в космоса отколкото е разстоянието от Де Мойн до Чикаго [534 км].

Следващите 50 години ще изглеждат много различно. Снижаващите се разходи, новите технологии, амбициите на Китай и Индия, както и новото поколение предприемачи ясно очертават ера на проучване на космоса. Почти сигурно е, че тази ера ще включва туризъм за богатите и по-добри комуникационни мрежи за всички ни, а в дългосрочен план може да прибави използване на минерали и дори масов транспорт. Космосът все повече ще прилича на продължение на Земята: арена за фирмите и физическите лица, не само за правителствата. Но, за да стане това, нужно е да се създаде система от закони, която да урежда взаимоотношенията във вселената – и в мирно време, и по време на война, ако се стигне до това.

Разработването на космоса досега се фокусира върху улесняване на дейностите на Земята – основно спътниковите комуникации за предаване на сигнали и за навигация. В момента се променят две неща. Първо, геополитиката наново подстрекава да се изпращат хора отвъд ниската орбита на Земята. Китай планира пилотирана мисия до Луната до 2035-та година. Администрацията на президента Тръмп иска американците да се върнат там до 2024-та година. Снижаващите се разходи правят това перчене по-достъпно отколкото по-рано. „Аполо“ струва стотици милиарди долара (по настояща стойност на парите). Цената на билета сега е десетки милиарда.

[…]

Грешка е космосът да се представя като романтичния Див запад – анархичната граница, където човечеството може да отхвърли своите окови и да преоткрие съдбата си. За да изпълни космосът своето обещание, трябва система на управление. Във време, когато светът не може да се договори за търговски правила на Земята относно стоманата и соята, това може да изглежда голямо очакване. Но, без система на управление потенциалът на всичко, което е отвъд Земята, в най-добрия случай ще почака още 50 години, за да се осъществи. В най-лошия случай космосът може да добави проблеми към тези на Земята.


Discuss this entry