ProZ.com translation contests »
Bon voyage: "Stories about travel" » English to Bulgarian » Entry by Elena Koinova


Source text in English

Translation by Elena Koinova (#27187)

The moment when, 50 years ago, Neil Armstrong planted his foot on the surface of the Moon inspired awe, pride and wonder around the world. This newspaper argued that “man, from this day on, can go wheresoever in the universe his mind wills and his ingenuity contrives…to the planets, sooner rather than later, man is now certain to go.” But no. The Moon landing was an aberration, a goal achieved not as an end in itself but as a means of signalling America’s extraordinary capabilities. That point, once made, required no remaking. Only 571 people have been into orbit; and since 1972 no one has ventured much farther into space than Des Moines is from Chicago.

The next 50 years will look very different. Falling costs, new technologies, Chinese and Indian ambitions, and a new generation of entrepreneurs promise a bold era of space development. It will almost certainly involve tourism for the rich and better communications networks for all; in the long run it might involve mineral exploitation and even mass transportation. Space will become ever more like an extension of Earth—an arena for firms and private individuals, not just governments. But for this promise to be fulfilled the world needs to create a system of laws to govern the heavens—both in peacetime and, should it come to that, in war.

The development of space thus far has been focused on facilitating activity down below—mainly satellite communications for broadcasting and navigation. Now two things are changing. First, geopolitics is stoking a new push to send humans beyond the shallows of low-Earth orbit. China plans to land people on the Moon by 2035. President Donald Trump’s administration wants Americans to be back there by 2024. Falling costs make this showing off more affordable than before. Apollo cost hundreds of billions of dollars (in today’s money). Now tens of billions are the ticket price.

[ … ]

It is a mistake to promote space as a romanticised Wild West, an anarchic frontier where humanity can throw off its fetters and rediscover its destiny. For space to fulfil its promise governance is required. At a time when the world cannot agree on rules for the terrestrial trade of steel bars and soybeans that may seem like a big ask. But without it the potential of all that lies beyond Earth will at best wait another 50 years to be fulfilled. At worst space could add to Earth’s problems.
Мигът, в който преди 50 години Нийл Армстронг направи първи крачки по лунната повърхност, вдъхна на света страхопочитание и гордост по повод случилото се чудо. Вестниците тръбяха, че „от днешния ден нататък човекът може да достигне до всяко кътче на вселената, до което разумът му пожелае, до което се простират фантазиите му… до други планети, по-скоро рано, отколкото късно. Сега е сигурно, че човекът ще достигне и дотам“. Но не. Кацането на Луната беше изолиран случай – това беше постигната цел, но не и крайна цел. Това просто беше средството, с което светът получи сигнал за невероятните възможности на Америка. Веднъж поставена, тази убедителна поанта не се нуждаеше от допълнителни щрихи. Едва 571 души са излизали в орбиталното пространство, а от 1972 година не е имало човек, който да е излитал в космоса на по-далечно разстояние от това, делящо Де Мойн [бел. пр. столицата на Айова, САЩ] от Чикаго.

Идните 50 години вещаят съвсем различна картина. Все по-ниските цени, новите технологии, китайските и индийските амбиции и едно ново поколение предприемачи обещават нова ера в разработването на космическото пространство. Почти със сигурност тя ще включва туризъм за богатите и по-добри съобщителни мрежи за всички; в дългосрочен план може да включва експлоатация на минерални залежи и дори масов транспорт. Космосът все повече ще се превръща в допълващия Земята елемент – арена за фирми и частни лица, не само на правителства. За да се изпълни това обещание обаче светът трябва да създаде система от закони, уреждащи небесата както в мирно време, така и, стигне ли се до това, във времена на война.

Засега разработването на космическото пространство се концентрира върху улесняването на дейностите там долу на Земята – пуснати са сателитни съобщения за навигация и радио- и телевизионно разпространение. Сега две неща се променят. На първо място, геополитиката подготвя нов щурм по изпращането на хора отвъд „плитчините“ на ниската земна орбита. Китай планира да изпрати хора на Луната до 2035 година. Администрацията на президента Доналд Тръмп желае американците да се върнат там до 2024 година. На фона на понижаващите се цени тази демонстрация на възможности е по-финансово достъпна откогато и да било. Аполо беше проект на стойност стотици милиарди долари (по днешни цени). Сега десетки милиарди е цената на билета.

[ … ]

Грешно е космосът да се представя в романтичните краски на Дивия запад – като анархичния безпредел, където човечеството може да свали оковите и да преначертае своята съдба. За да отговори космосът на големите очаквания е нужно управление. В период, в който светът не може да постигне консенсус по повод правилата за земната търговия със стоманени пръти и соеви зърна, това може да изглежда като прекалено сериозно предизвикателство. Без него обаче потенциалът на намиращото се извън пределите на Земята в най-добрия случай ще остане неразработен поне още 50 години. В най-лошия случай може да добави нови проблеми към вече съществуващите на Земята.


Discuss this entry