Over the course of many years, without making any great fuss about it, the authorities in New York disabled most of the control buttons that once operated pedestrian-crossing lights in the city. Computerised timers, they had decided, almost always worked better. By 2004, fewer than 750 of 3,250 such buttons remained functional. The city government did not, however, take the disabled buttons away—beckoning countless fingers to futile pressing.
Initially, the buttons survived because of the cost of removing them. But it turned out that even inoperative buttons serve a purpose. Pedestrians who press a button are less likely to cross before the green man appears, says Tal Oron-Gilad of Ben-Gurion University of the Negev, in Israel. Having studied behaviour at crossings, she notes that people more readily obey a system which purports to heed their input.
Inoperative buttons produce placebo effects of this sort because people like an impression of control over systems they are using, says Eytan Adar, an expert on human-computer interaction at the University of Michigan, Ann Arbor. Dr Adar notes that his students commonly design software with a clickable “save” button that has no role other than to reassure those users who are unaware that their keystrokes are saved automatically anyway. Think of it, he says, as a touch of benevolent deception to counter the inherent coldness of the machine world.
That is one view. But, at road crossings at least, placebo buttons may also have a darker side. Ralf Risser, head of FACTUM, a Viennese institute that studies psychological factors in traffic systems, reckons that pedestrians’ awareness of their existence, and consequent resentment at the deception, now outweighs the benefits. | В продължение на много години, без да се правят големи усилия за това, властите в Ню Йорк деактивираха повечето от контролните бутони, които някога управляваха пешеходни пътепоказатели в града. Те решиха, че компютърните таймери почти винаги са работили по-добре. До 2004 г. по-малко от 750 от 3,250 такива бутона останаха функционални. Градското правителство обаче не отклоняваше бутоните с увреждания - помахайки безброй пръсти на безсмислено натискане. Първоначално бутоните оцеляха заради разходите за премахването им. Но се оказа, че дори неработещите бутони служат за цел. Пешеходците, които натискат един бутон, е по-малко вероятно да преминат, преди да се появи зеленият човек, казва Тал Орон-Гилад от университета Бен-Гурион в Негев, в Израел. След като проучи поведението на кръстовища, тя отбелязва, че хората по-лесно се подчиняват на система, която претендира да се вслушва в техния принос. Иноперативните бутони произвеждат плацебо ефекти от този вид, защото хората харесват впечатлението за контрол над системите, които използват, казва Айтън Адар, експерт по взаимодействието човек-компютър в Университета на Мичиган, Ан Арбър. Д-р Адар отбелязва, че неговите ученици обикновено проектират софтуер с бутон за записване, който може да се кликне, който няма друга роля освен да успокои потребителите, които не знаят, че техните клавиши се запазват автоматично. Помислете за това, казва той, като докосване на доброжелателна измама, за да се противопостави на присъщата студенина на машинния свят. Това е един изглед. Но при пътните пресичания поне плацебо бутоните могат да имат и по-тъмна страна. Ralf Risser, ръководител на FACTUM, виенски институт, който изучава психологически фактори в системите за движение, смята, че осъзнаването на пешеходците за тяхното съществуване и последвалото негодувание към измамата, сега надхвърлят ползите. |