Over the course of many years, without making any great fuss about it, the authorities in New York disabled most of the control buttons that once operated pedestrian-crossing lights in the city. Computerised timers, they had decided, almost always worked better. By 2004, fewer than 750 of 3,250 such buttons remained functional. The city government did not, however, take the disabled buttons away—beckoning countless fingers to futile pressing.
Initially, the buttons survived because of the cost of removing them. But it turned out that even inoperative buttons serve a purpose. Pedestrians who press a button are less likely to cross before the green man appears, says Tal Oron-Gilad of Ben-Gurion University of the Negev, in Israel. Having studied behaviour at crossings, she notes that people more readily obey a system which purports to heed their input.
Inoperative buttons produce placebo effects of this sort because people like an impression of control over systems they are using, says Eytan Adar, an expert on human-computer interaction at the University of Michigan, Ann Arbor. Dr Adar notes that his students commonly design software with a clickable “save” button that has no role other than to reassure those users who are unaware that their keystrokes are saved automatically anyway. Think of it, he says, as a touch of benevolent deception to counter the inherent coldness of the machine world.
That is one view. But, at road crossings at least, placebo buttons may also have a darker side. Ralf Risser, head of FACTUM, a Viennese institute that studies psychological factors in traffic systems, reckons that pedestrians’ awareness of their existence, and consequent resentment at the deception, now outweighs the benefits. | В продължение на много години властите в Ню Йорк без излишен шум деактивираха повечето от командните бутони, които някога управляваха светофарите на пешеходни пътеки в града. Компютъризираните таймери, според тях, по принцип работели по-добре. До 2004 година от 3250 подобни бутона едва 750 продължаваха да функционират. Градската управа обаче не демонтира изключените бутони, подвеждайки безброй пръсти към безполезно натискане. Бутоните първоначално оцеляха благодарение на разходите, необходими за отстраняването им. Оказа се обаче, че дори неработещите бутони изпълняват мисия. Тал Орон-Гилад от Негевския университет „Бен-Гурион“ в Израел казва, че пешеходците, които натискат бутон, по-рядко пресичат улицата, преди да се появи зеленото човече. След като е изучавала поведението на кръстовища, тя отбелязва, че хората са по-склонни да се подчинят на система, която симулира, че изпълнява техните команди. Според Ейтан Адар, който е специалист по взаимодействие между човека и компютъра в Мичиганския университет в САЩ, неработещите бутони предизвикват подобен плацебо ефект, тъй като хората харесват впечатлението, че упражняват контрол над системите, които използват. Д-р Адар отбелязва, че неговите студенти обикновено разработват софтуер с активен бутон за записване, който служи единствено за успокоение на тези потребители, които не знаят, че всеки удар по клавишите се запазва автоматично. „Приемете това като малка добронамерена измама, която компенсира типичното за света на машините безстрастие“, казва той. Това е едната гледна точка. При пресичане на пешеходна пътека обаче бутоните с плацебо ефект може да имат и тъмна страна. Ралф Рисер, директорът на един виенски институт, в който се изучава ролята на психологическите фактори в транспортните системи, смята, че осведомеността на пешеходците за съществуването на бутоните и логичното възмущение от измамата сега надделяват над ползите от тях. |