Живота си сам ще решавам,
поемам по път към града.
Ще мина по прашните улици,
ще седна с питие във ръка.
Като рицар без броня
ще се боря със вятъра,
гордостта ще сломя
с тихо стъпки по пясъка.
Издигаш ме в мислите,
разломяваш на късчета.
Като Хамлет душата ти
се терзае и лута.
Издигни ме до слънцето,
събери ме, разпадам се,
във окото на бурята
без да дишам, надявам се.